Великденски козунаци! (Обновена)

Тази година Великден е малко по-различен. Различен заради това, че достигнах кулинарната си зрелост да приготвя собственоръчно козунаците у дома. Чувал сум доста коментари от типа - Много е сложно, трудно е, трябва опит и т.н. Истината обаче е, че май основното изискване е човек да има мерак и да отдаде нужната любов и внимание на целия процес. Всъщност тази рецепта е универсална, така че ако някога за нещо се чудите защо не се получават нещата просто си задайте въпроса дали ли сте дали всичко от вас.. случвало ми се е да не съм и това да е била прчината за неуспехите ми, а да съм търсил причината другаде.

В този случай обаче неуспех нямаше... Нещата си станаха като по учебник (почти)... без някакви сериозни ексцесии и с някой малки забележки при първия опит, което е нормално разбира се! Ако бях го направил перфектен първия път щеше да я цяло чудо. Искам да ви кажа, че това е вкусът от детството и съм адски щастлив, че го открих. Купиените козунаци отиват в историята.

Рецептата е комбинирана от две рализчни места и е идеална за форма 28-30см., моято е 26см., затова стана малко по-големичък.

Ето и нужните продукти:

• 5 яйца
• 200 мл. прясно мляко
• 850 гр.брашно
• 1 пакетче прясна мая (42гр.)
• 250 гр. захар
• 1 лимон
• 1/2 голям пакет масло или 120-130гр.
• 20-30гр. олио
• щипка сол

Начин на приготвяне:

• Всички продукти да са на стайна температура, прясното мляко да е леко затоплено
• В купичка слагаме маята, добавяме малко мляко, щипка захар и малко брашно и разбъркваме да се разтвори добре маята и да стане на кашичка. Оставяме на топло да втаса 15-30мин.
• През това с половината захар разбивам 4 яйца + 1 белтък, жълтъка отделям настрана за намазване накрая. Не прекаляваме с разбиването, идеята е да се разтвори захарта. Другата половина от захарта разтварям в топлото мляко. Сега... тук незнам дали има смисъл от това разтваряне на захарта отделно при яйцата и при млякото, но така го пишеше в едната рецепта, затова и го следвам
• Разтопявам маслото
• Пресявам брашното в купа, правя кладенче и в него изсипвам всичко (яйцата, прясното мляко, шупналата мая, разтопеното масло, щипка сол, 20-30гр. олио слагам го на око). Настъргвам кората на един лимон и изцеждам сока (внимавайте със семките).
• Разбърквам добре всичко докато сместа поеме брашното. 

Тук според мен е един от най-тънките моменти. Тестото е меко и лепкаво, лепи се яко по пръстите.аз добавям още по малко брашно на 2-3 пъти, докато почти спре да лепне, после намазнявам ръцете с малко олио, омесвам 2-3 пъти. От това, което успях да усетя за тестото идеята е да се запази максималко меко, но все пак да не залепва по плота. Достигна ли този момент почвам да бия тестото в плота едни 100-150 пъти, като през това време на 1-2 пъти ми се налага да ръсна по малко брашно и да капна малко олио, защото пак започва да залепва по плота. 

• След като сте го набили достатъчно, омесвате пак леко с брашно и го оставяте да втаса за час-два, до удвояване на обема. Аз ползвам същата купа, в която съм го месил по-рано.

• След като е удвоило обема си набрашнявам леко плота, вадя тестото, деля го на 4 равни топки и всяка разстилам на правоъгълник и поръсвам с плънка, след което навивам на руло, леко осуквам и издължавам. Долу горе 50-60см. дълги ги правя ролцата. След, което ползвам ЕТО ТАЗИ техника за оплитане, която видях в кулинарния сайт на Йоана.
• След като сплета козунака го слагам в добре намазнена тавичка и го оставям да втаса втори път за около час, след което намазвам с разбития жълтик с малко водичка и пека на 160 градиса за около час.

Това, което се случи при мен е, че формата ми дойде малко по-малка за количеството тесто според мен, при което след второто втасване и когато го сложих да го пека, той продължи да набухва, аз обаче не очаквах да бухне чак толкова. Съответно като се върнах след 20 мин вече беше леееко покафенял отгоре. Веднага го свалих почти най-долу и така го допеках до края. Също така си мисля, че 1 час е малко много, може би 50 мин ще са му достатъчни.

Тук може би ми бе и най-голямата грешка при печенето, затова и в момента втасва втория, който съм направил с 3/5 от горепосочените продукти и смятам да пека в същата форма и този път да го опека перфектно на 155 градуса за около 45 мин., след което да обновя статията. А до тогава..

Прекрасни празници на всички желая и не прекалявайте с агнешкото... с бирата може!

***************ОБНОВЕНА*******************
Ето го и втория опит

Продукти:

• 3яйца (от които 1 жълтък за намазване)
• 500 грама брашно
• 120 мл. мляко
• 150 гр. захар
• 80 гр. масло
• 1/2 пакетче прясна мая (около 20гр.)
• общо 100 гр. плънка (готварски шоколад, стафиди, орехи)

Печене: 45 мин на 155 градуса (без вентилатор) на ниско

От скоро кухнята е по-зелена

Точно в навечерието на Цветница, този така прекрасен празник реших, че е крайно време да отметна още нещо, което стои в "TO DO" листата от дълго време - Да си засадя билки у дома! Много време се кумих какво аджаба саксии или кашпи да купя. Обикалях пазарите, цветните борси, рових в нета и в крайна сметка се спрях на едни керамични кашпи, които много харесах в един сайт, който е пълен с "евтинийки", ама викам нищо тоз път ще се прежаля, а и цената не ми се стори чак толкова зле...някъде към 10лв. беше кашпата.

И така, поръчах ги аз, пристигнаха баш на Цветница и си викам ако днес не е няма кога. Скокнах аз до цветната борса, набързо взех някоя друга саксийка подправки, малко пръст, комшията и той беше ми дал малко разсад босилек - към 6-7 корена и се захванах да ги засадя. Основната идея беше да имам най-вече босилек, затова си 3 вида, както и мента и лимонова мащерка. Последната реших да я засадя в едно друга кашпа, която имахме от преди мисля, че много и ходи розовото на тази лимоновата мащерка :)

Не е кой знае ква философия, ама аз май малко прекалих с пръстта. Разбрах го в последствие разбиар се, когато тръгнах да поливам и водата взе да излиза от кашпите :D поразпределих я така по равномерно и сега поливам по-внимателно и като цяло нямам проблеми.

Ето ги децата:

Този босилек, който е като храст в ляво, нещо не ми харесва. Няма онзи наситен босилеков вкус, който Дженовезето (големия зеления в дясната кашпа) има, А червения е малко по мек, но също доста ароматен. Сега като гледам снимките осъзнах, че тия мъници за има няма една седмица са друпнали адски много, защото вече са поне на половината на големите и това при положение, че седмицата не беше много слънчева. Като цяло ми се иска да набуча още 5-6 корена поне, а отделно на терасата имам доста голям перваз и там също ще напляскам яко босилек. Казват, че гонел комарите, а при нас е нещо страшно - има ги в изобилие. Но до тогава ще мине още малко време! Хайде със здраве и до нови срещи!

За домашното кисело мляко

Здравейте драги,

след дългата пауза се завръщам с една тема, която е колкото кулинарна, толкова и социална според мен. Последните години яко се шуми около здравословното хранене, био продуктите, коя кокошка колко мили изминава на ден и пр. Човек, колкото и да се старае да спазва някакъв здравсловен начин на живот, няма как абсолютно всичко да му е свръх топ био продукт и все си хапва някакви боклучета от време на време, ама какво да се прави, иначе пък ще вземем да заживеем по 200 години и да се чудим какво да правим толкоз дълго време живи. Та именно поради тази причина дълго време избягвам конкретната тема, а именно - домашното кисело мляко. Бях си намерил едно конкретно в магазина, което си ме устройваше и си хапвах само от него. Споделям името ,защото наистина не е никак лош избор и в крайна сметка, ако не ви се занимава със заквасване и не сте го пробвали, може пък да ви хареса. Става въпрос за Елби Булгарикум. За тези, които не знаят това е единствена държавна компания за млекопроизводство, а доколкото съм чувал и единствената, която произвежда бактерии и реално всички останали производители на кисело мляко закупувам бактерии от нея. Не съм се ровил много за инфо, така че това не е съвсем потвърдена информация.

Та, дълго време карахме с това мляко до един слънчев ден преди месец може би, когато разхождайки се по пазара попадаме на млекомат и решаваме с жена ми да си заквасим. Всичко се получи от първия път, естествено с малко помощ от публиката, но важното е, че се получи. Ще си кажете, защо пък да е социална тази тема. Ами, защото напоследък в държавата ни всичко почти е ударило дъното. Огромна част от всички производители, особено малкия и среден бизнес е доста притиснат до стената заради многобройните супермаркети/хипермаркети, който много неусетно, но удобно се настаниха в ежедневието ни. Признавам си - наистина е удобно. Влизаш и взимаш всичко от едно място. Спестяваш доста време, може би и средства. Малко от нас обаче сигурно се замислят, за това къде отиват парите ни, къде и как са произведени тези продукти и какво причинява това на българското производство. Последната година основно пазарим от пазари и местни малки магазини, повечето фирмени и това ме накара да осъзная някои неща. Първо, качеството на продуктите в повечето случаи е много по-добро - пресни зеленчуци и плодове от месния плод-зеленчук, прясно месо от месарницата; мляко, яйца и млечни продукти от млекарницата, риба от специализирам магазин за риба и т.н. И за тези в малките градове и за тези в големите това не е толкова трудно постижимо. В малките всичко се намира на близко разстояние, а в големите си има пазари, където пък има пак всичко концентрирано на едно място. За селата е ясно, че всеки си ползва лична продукция, затова и не ги споменавам. Какви са предимствата от това - по-добро качество на продуктите, лична комуникация с търговците и не на последно място стимулиране на бизнеса. Ако голяма част от нас започнем да пазаруваме по този начин парите не ще спрат да излизат извън рамките на държавата, а това ще намали и ясно изразената централизация, която наблюдаваме в момента, където може би 50% от населението на страната ни е концентрирано в столицата, друга огромна част по останалите по-големи градове и малките градчета и особено селата пустеят все повече с всеки изминал ден.За пример ще дам един доста красив и голям град в България, като Плевен, където населението е намаляло може би двойно за последното десетилетие.

Истината е, че ми e болнаo за родината и до къде я докарахме и във всяко едно такова нещо виждам потенциал за подобряване. Ние сме народ, който е всикнал да стои и да чака на готово да се случат нещата без да осъзнава, че всеки един може с нещо да допринесе.

Сега конретно по темата - в голямия град млекомат, в малкия град или в селото директно от бабата/дядото млякото е многократно по-вкусно и истинско, дори и от най-добрите, които се предлегат по магазините (и тук идва по-интересната част), а е доста по-евтино. Тук го взимам на цената от 1.50-1.60 на литър, където в магазина трудно то може да бъде закупено под 1.90-2лв. Съгурен съм, че има населени места, където може да се намери и по левче литъра.

Относно технологията за приготвяне. Съвсем, съвсем простичко е:

• сваряваме мляко, като ние го оставяме да поври 2-3 минути след като кипне. Внимавайте иска си бъркане и периодично дърпане от котлона, защото много леко може да изкипи. Освен ако разбира се нямате млековарка. 
• оставяте го настрани да изстине до температура 42-45 градуса. Вкъщи ползваме термомър, бабите ни са го правили с пръст, но това не е особено хигиенично както и е малко относително да се прецени, защото казват, че трябва да спре да ти пари когато е готова, но на всички е ясно, че някой хора може да са прекалено чувствителни или нечувствителни и заквасването да не се получи, затова силно препоръчвам термометър.
• Когато млякото е достигнало нужната температура в малко съдче разбиваме добре кисело мляко, смесването го с малко от прясното, разбъркваме добре, след което изсипваме при млякото и разбъркваме добре. Тук е може би най-тънкия момент от целия процес колко точно кисело мляко да се сложи. По книгите го пишат 1-5%. Аз лично слагам 2-3 равни лъжици к.мляко на 2 литра прясно мляко.
• Разливаме по буркани и затваряме добре капачките
• Завиваме добре по възможност с вълнено одеало и държим за около 3-4ч.
• След това изваждаме бурканите, отваряме капачките и оставяме до изстине нацяло, след което прибираме в хладилника да се изстуди добре и е готово за консумация.

Ами...толкова от мен! Ще се радвам много ако съм успял да стимулирам поне един човек да направи тази крачка и да опита. Вкусът няма нищо общо с този от магазините, а това което ще направите ще бъде полезно не само на вас! Какво по-хубаво от това...

Завръщането на блудния блогър (Моята Луда Сватба!)

Здравейте драги ми съблогъри. Доживях най-сетне да стигна и до тук! Малкото хора, с които се запознах тук (виртуално) сигурно са си помислили, че съм приключил с блогърските занимания. Истината обаче е, че бяха ужасно натоварени последни месец, два. Какво да се прави.. такъв е живота - има възходи и падения. Но както обичам да казвам - трудностите ни правят по-силни. Затова смятам, че реално абсолютно всичко, което ни се случва на този свят по един или друг начин е за добро! Затова - само напред и нагоре!
Дотук вероятно създадох впечатление, че по-скоро ми е било тегаво напоследък. Да, натоварено си беше, но и много приятни неща се случиха. Като например това, че си взех жената официално и сключихме брак преди седмица! Прекрасно събитие! Колкото скромно, толкова и шантаво! Булката изпадна в пълен шок от ранни зори и реши, че след козметика/фризьора сама ще се прави та отложихме часа с 1/2 час. Въпреки всичко пак закъснявахме и затова забравихме булченския букет и се наложи да се върнем от средата на пътя да го взимаме. Пристигайки със закъснение за отложения час се оказа, че младоженците са били толкова откачили от занимания напоследък, че са забравили да си извадят медицинските и за малко да отървем сватбата. Успяхме обаче да минем по бързата процедура и все пак бракосъчетание имаше,

Разбира се това не стигаше, затова баша ми реши "да се заключи" в тоалетната на ресторанта, та се наложи да викат ключар да го освобождават. И това обаче не е всичко - на прибиране към вкъщи човека решава да понапъне стария бял ястрел, за да си приберат все пак по нормално време и на километри от дома горивота им свършва, та да се налага да ги дърпат. Много пъти съм го казвал... ако тръгна да пиша книга 100% ще стане бест селър. За книга обаче време няма, та поне блог си направих да облъгвам хората с моите истории!

Скоро, съвсем скоро ще почвам лека полека да публикувам всичката чернова дето се е насъбрала, защото аз може и да съм нямал време за блога, ама гладен човек не може да стои, та за готвене все се намираше време. До тога, дет' се вика - Stay Tuned!