За истинските приятели и прясната паста (Фетучини с пресни домати и песто дженовезе)

Доста време се каня да напиша този пост, има няма 3-4 месеца. Тогава на 1ви февруари навършвайки 30 години, бях много приятно изненадан от моите другари, които дори дистанционно бяха успели да се организират и да ми подарят нещо, което за мен е ценно  и следва интересите ми, а именно кулинарията. Последните месеца повъртях не малко машинката и успях да изпробвам различни технити, теста, дебелини. Има още много неща да се изпробвам и много да доусъвършенствам, но смятам резултати постигнати до момента за задоволителни и затова ще споделя до къде съм я докарал.

Прясната паста е нещо колкото просто, толкова и сложно. Приготвя се само от яйца, брашно, мазнина, и малко вода при нужда. Истина обаче е, качеството на тези продукти има ужасно голямо значение за крайния резултат.

Ето и нещата, който според мен трябва да се спазят за да се получи добра паста:

• Да се ползват домашни яйца от щастливи, свободно отглеждани и добре хранени кокошки
• За мазнина да се ползва висококачествен зехтин екстра-върджин
• Брашното да е от висококачествена пшеница, или иначе казано качествено брашно. 

Продукти за 2 порции:

За пастата

• 100 гр. брашно 
• 1 яйце
• 2-3 с.л. зехтин екстра върджин
• няколко капки вода при нужда
• щипка сол

За соса:

• 1 голям пресен домат
• листа босилек
• 1 мини скилидка чесън
• 20 гр. кедрови ядки (кашу)
• зехтин
• сол
• черен пипер
• 20 гр. пармезан

Начин на приготвяне:

За пастата:

• Върху работен плот или в купа се смесват 1/4 грис от твърда пшеница или т.н. семолина и 3/4 брашно (в моят случай тип 00 или познато още като брашно за пица). Иначе казано 25гр. семолина + 75гр. брашно тип 00.
• Правя кладенче в средата на брашното, добавям яйцето, зехтина и щипка сол. Разбърквам яйцето с вилица с кръгови движение, като започвам да отнемам от брашното и така докато започне да става по-твъди, след което доомесвам на ръка до гладко тесто.
• Мачкам тестото динамично няколко минути, което активира глътенът в него и му позволява да се отпусне в последствие и да стане еластично и лесно за работа.
• След като омеся тестото го покривам със стреч фолио за да не изсъхне и оставям да почине 15-30 мин.
• Разделям на 2 топки, едната оставям покрита с фолиото, докато работя с другата
• Всяка топка сплесквам до толкова, че да мога да я прекарам през най-широката част на машината. Моята машина има 6 степени на дебелина. Минавам тестото няколко пъти през най-дебелото, после по 1-2 пъти на всяко следващо нищо и така до предпоследната степен. Нея смятам за най-удачна като дебелина за видовете паста, които най-често приготвям, в този случай това са фетучини. При нужда добавям брашно при разточването.
• Пастата варя във вряща вода, в която съм добавил сол и зехтин за около 2 мин.

За соса:

Песто дженовезе приготвям по следния начин:

• В хаванче сипвам щипка по-едра сол, чесъна и листата босилек. Стривам добре.
• Добавям кедровите ядки и пармезана и отново стривам добре
• Добавям зехтин на тънка струйка при постоянно бъркане до желаната гъстота

Пастата сервирам гореща със ситно нарязаните пресни домати, пестото и настърган пармезан!

Брускети с гриловани тиквички и котидж сирене

Тук-там гледам някакви кулинарни предавания, знам кой е Гордън Рамзи, ама честно казано не съм бил много запознат с това какви ги готви този, докато един ден не попаднах на негово предаване по 24kitchen и се позагледах. И така изгледах тон предавания с него и в едно от тях попаднах на едно много бързо хапване и преди няколко дни реших да го пробвам. Лично на мен много ми допадна, затова реших и да го споделя с вас. Става за бърза следобедна закуска, предястия, а защо не и за бърз обяд. Става дума за брускети с гриловани тикчички и котидж сирене. Днес ще пропусна многословията, че и без това ми се спи :D затова минавам направо към рецептата

Продукти (за 2-3 души):

• 2 малки-средни тиквички
• хляб чиабата с лук (може да замените с хляб по ваш вкус)
• 1 малка кутийка котидж сирене (200гр.)
• зехтин
• 1 малък лимон
• свежа мента (босилек)
• зехтин
• сол
• черен пипер

Начин на приготвяне:

• Сиренето се овкусява със сол, ч.пипер, зехтин, малко лимонов сок и ситно нарязана мента (босилек)
• Тиквичките се режат на шайби, овкусяват се със сол, ч.пипер и зехтин, след кеото се гриловат на тигат, като се оставям лееко хрупкави
• Хлябът се реже на филийки и също се грилова овкусен със сол и зехтин

Резултатът са  брускети с много леки и сочни брускети с приятен опушен вкус! Да ви е сладко!

Първи стъпки в сладоледа

Вчера ви споделих за вкусната пицичка, която спретнах на рожденничката, не ви казах обаче какъв беше десета! Деняt всъщност беше много дълъг, ходихме на театър, после посетихме едно от местните добре титуловани заведения. Защо ви го казвам... решил съм да правя рубрика, в която да описвам гастрономическите си пътешествия във и извън София. За жалост установявам, че не малко от заведенията ни са въздух под налягане и трудно впечатляват с нещо друго освен с цени, понякога и с интериор. Смятам, че ще е полезно, когато след време съм посетил 20-30 места примерно. За сега обаче, оставам само с мислите си за това, че времето е кът.

Относно сладоледа - НИКОГА не бях приготвял такова чудо. Четох, четох и накрая се спрях на два варианта. Защо два? Ами защото бях решил да направя плодов сладолед с кисело мляко, което както знаете приготвяме вкъщи самим, защото имах една кутия ягоди от градината на нашите още от миналата година и бях решил, че и е време. Жената обаче не обича плодов и каза - искам ванилов! :D...Айде сега рови в нета и търси ванилов. И така...

Ето и двете рецепти, на които се спрях, после ще ви кажа и кое ми хареса в тях и кое не.

За плодовия сладолед:

• 500 гр. замръзени ягоди
• 500 гр. кисело мляко 
• 50 гр. захар (или няколко лъжици мед)

Приготвянето на този е много лесно. Просто смесвате всичко в блендер, смесвате добре и оставяте да замръзне. Като първите часове през час вадите и разбивате за да намалите кристалчетата в сладоледа. При мен не се получи това с кристалчетата просто защото млякото не беше цедено, а и самите плодове съдържат малко или много вода. Смятам обаче, че с цедено мляко или сметана резултатът ще бъде задоволителен.

За ваниловия сладолед:

• 200 мл. прясно мляко
• 200 мл течна сладкарска сметана
• 3 жълтъка
• 80 гр. захар
• 1 шушулка ванилия (2 пакетчета по ваш вкус)
• малка щипка сол (наистина малка)

Приготвяне:

• В тенджерка слагате мялко и сметана и загрявате до кипване, като към тях добаввяте ванилията
• През това време разбивате жълтъците, захарта и добавяте много малко сол. Разбивате докато яйцата побелеят
• След като мялко и сметаната тръгнат да завират ги сваляме от огъня (аз лично оставям леко да изстинат 5 мин. за всеки случай) и ги изсипвам при яйцата на тънка струика при постоянно бъркане
• Връщам течността обратно в тенджерата и при умерен огън и постоянно бъркане сгъстявам сместа, отнема около 10 мин
• Изсипвам сместа в кутията, която ще ползвам за сладоледа, покривам с прозрачно фолио и оставям навън да изстине , после слагам в хладилника да охладя за час-два. 
• Изваждам от хладилника, махам фолиото, разбърквам добре и слагам във фризера.
• Изваждам 2-3 пъти през около час в началото и разбърквам периодично

Ваниловия ми хареса много повече от плодовия, основната причина бяха кристалчетата в плодовия. Тепърва в жегите ще правя опити, та ще ви държа в течение с опитите си :)

Като за първи проби резултатите са далеч от съвършенството, но се надявам да съм ви полезен с този пост! Да ви е сладко!

Моята Домашна Пица

Този пост е малко по-специален. Първо това е така, защото днес моята скъпа съпруга навърши прекрасните 31г. Пожелавам и много много здравe, любов и хармония. Втората причина пък е свързана с първата. По повод празника и заради това, че нямаше как да се събираме с брат и за вечеря тя реши да го покани на обяд и като една истинска рожденничка направо си поръча от менюто :D И рече и отсече - ПИЦА!

Една от причините е, че някак много я съблазнява точно моята пица! През последните месеци смело мога да кажа, че не съм пропуснал седмица, в която да не замеся по една. Всичко започна с това, че искам да знам как стават нещата. И после се почна голямото пробване - различни брашна, различни рецепти, фурната и различните начини на печене, различна температура..

След редица опити бих желал да споделя моите впечатления на кратко и да се опитам да обобщя всичко, което съм разбрал до момента.

• За хубавата пица трябват качествени продукти, като на първо място е хубавото брашно. В момента ползвам Брашно тип 00, но не защото съм забелязал огромна разлика с нашето тип 500, а просто защото знам, че така трябва. Честно да ви кажа - ами не мога да усетя голяма разлика. Поради тази причина и факта, че е 3 пъти по-скъпо обикновено смесвам тип 00 с тип 500, често слагам и пълнозърносто. Беше ми и малко трудно да го намеря, но все пак успях. Има го из разни бутикови магазинчета, най-често за италиански стоки, намира се също така и в млекарница "Добрев", има го и в един сайт, от където аз всъщност си го взех, заедно с Грисът от твърда пшеница, който пък ми е нужен за прясната паста (това ще споделя в детайли в друг пост). Ето го сайта за повече инфо
• Винаги използвам прясна мая. Или аз нещо съм кьопав или тази сухата мая нещо не я бива. Знам, че сега много хора ще си кажат - "Ти си кьопав".. еми може и така да е, ама колкото и пъти да пробвах с нея не ми втасва, явно нещо не правя като хората.
• Винаги пресявам брашното.
• Почти всяка пица се приготвя с основа от доматен сос. Препоръчвам направата на пресен такъв. Процесът не е никък труден, а резултатите са страхотни. Белите доматите, рендосвате ги и ги оставяте да врат на умерен огън докато се редуцират и почти цялата вода изври. След това хубаво стривате през цедка, овкусявате и Воала!
• Има всякакви рецепти за пица, включително и такива за инстантна (т.е. без втасване). Има и рецепти за тесто с яйце. Пробвал съм всички тези вариации, но класическия вариант, който ще споделя по-долу смятам за най-добър.
• Казват, че добрите майстори пицари или т.н. Пицайоло (м.р) или Пицайола (ж.р) не ползват точилка. Затова и аз си поставих за цел и следвам стриктно това правило.

Относно фурната и технологията на печене - имам късмета да имам фурна, която загрява до 300 градуса, та имах възможност да изпробвам доста широк диапазон от температури, на места в рецепти съм срещал препоръчителни такива над 250 градуса. Опитвах и различни височини на печене. В крайна сметка лично за мен  и моята фурна много добре работи 230 градуса, по средата на вентилатор. Времето за печене ще да зависи от дебелината на пицата според мен, но аз я разтилам доста тъничко, като оставям малко по дебел край - като борд, който да пази плънката да не изтече навън и пека около 10-12 мин.

Връщам се на Рождения ден и искам да ви споделя днешната пица, която вероятно без да изненадвам вече никой е вегетарианска.

Ето и продуктите за 2 пици с размер 30см:

За тестото:

• 400 гр. брашно (в моят случай 200 гр. тип 00, 100гр. тип 500, 100гр. пълнозърнесто)
• 200 мл. хладка вода
• 8-10 гр. прясна мая
• 1 ч.л. сол
• щипка захар
• 2-3 с.л. зехтин екстра върджин

За плънката:

• доматен сос
• 350 гр. моцарела
• 100 гр. сирене
• бейби спанак (може и по-крехките листа от обикновен)
• рукола
• 4 яйца
• листа босилек
• зехтин екстра върджин

Начин на приготвяне:

• В малка купичка сложете маята, щипка захар, малко вода и малко брашно. Разбъркайте до хомогенна кашичка и оставете за 10тина мин. да набъбне. Много важна роля тук играе захарта и хладката/топла вода. Искам да направя МНОГО ВАЖНА забележка. Ако водата ви е прекалено топла рискувате да пресечете маята и да не втаса.
• В купа пресейте през сито брашното, добавете солта и разбъркайте. След като маята набъбне добавете я заедно със зехтина и водата и омесете тестото за няколко минути. Тестото трябва да е лепкаво, но да не остава по ръцете ви.
• Покрийте с кърпа и оставете на топло да втаса за около час. Тук ще ви кажа аз какъв трик ползвам - Ако фурната ви го позволява настройте я на 30 градуса и оставете тестото вътре.
  След като е удвоило обема си, вадя тестото, разделям на две топли, които пак леко омесвам и отново връщам да повтасат
• През това време си приготвям всички други продукти да са ми под ръка 
• Когато съм готов, върху набрашнена повърхност сплесквам с ръце тестото и започвам да го разстилам равномерно. Когато го поизтъня го прехвърлям в тавата (ползвам тази голямата от фурмата, защото е широка, плитка и много удобна) и доизтънявам като оставям малко по-дебел борд накрая за да пази плънката от изтичане
• Слагам хубав слой доматен сос и го разстилам равномерно (около 4-5 с.л.), слагам спанака, накъсвам на ситно моцарелата, поръсвам с натрушеното сирене, чуквам 2 яйца, струйка зехтин и пека на загрята фурна на230 градуса по средата на вентилатор за около 10-12 мин.
• Пека до леко златист загар на моцарелата. След като извадя пицата поръсвам с прясна рукола, няколко листа пресен босилен и отново капвам малко зехтин.

Ами, това е съвсем накратко. Надявам се да съм ви бил полезен и успех! Пожелавам ви да си приготвите най-страхотната пица! Ето и още някой от опитите :)

Един по-различен Великденски обяд

Тази година бяхме решили да пропуснем агнешкото на Великден. Със времето хапваме все по-малко месо и не ни костваше абсолютно нищо да го направим. Още повече, че не сме спазвали пости и си хапваме месо когато решим, та изобщо не сме били "жадни" за нещо такова.

Случи се така, че преди 1-2 седмици си говорих с шефчето на единия рибарски магазин и го подпитам за дивия лаврак и че гледам, че в Мастър шеф само с него готвят и той ми каза, че не го зареждал освен ако някой не му направи специална поръчка - причината разбира се е цената. Ден-два преди Великден се случи да влезна в друг рибен магазин и се оказа, че им бяха докарали такава риба. Видях, че цената е по-ниска от тази, която ми обявиха в предния и си викам ... Хайде, ще се прежаля! Наистина ... рибата беше много прясна, вкусът е по-добър, но честно казано мисля, че скоро (а може би и никога) няма да повторя, защото лично за мен не си заслужава. Просто не виждам много голяма разлика от дивия и питомния. Разлика в цената обаче е "х3". Споделям го за тези от вас, което не са взимали, но са си го мислили. По-добре си карайте с обикновения!

За Великден ни гостуваха шурея (т.е. на жена ми брат и) и жена му. Бях решил да е малко по-интересен обяд с предястие, основно и десерт. Е, десертът си беше баш Великденски Козунак, ама все пак си беше Великден и козунака си беше собственоръчно врътнат от мен, така че се брои.

Относно предустието и обяда се спрях на свежа зелена салата с рукола, кедрови ядки, ягоди и пармезан, а обядът както вече разбрахте щеше да е филе от лаврак приготвен на грил тиган с пюре от картофи и пащърнак.

Ето и нужните продукти за рецептата, която ви предлагам днес (за 4 порции):

За салатата:

• 1 зелена салата
• рукола
• малко кедрови ядки, орехи или филирани бадеми според мен също биха свършили работа
• пармезан
• ягоди
• 2 с.л балсамико
• 1 к.л дижонска горчица
• 1 к.л мед
• сол
• зехтин

За основното:

• 1 лаврак около килограм или 2 малки около 500гр.
• 300 грама пресни картофи (5-6 картофа)
• 1 бр. среден пащърнак
• прясно мляко
• масло
• зехтин
• сол
• черен пипер
• лимонова мащерка (друга зелена подправка подходяща за рибата)
• 
  

Начин на приготвяне:

Салата:

Салата накъсвам, а не режа. ядките запичам леко на тиган. За дресинга - последователно смесвам меда, горчицата, балсамикото, зехтина и солта.

Основно:

Филетирам лаврака с подобна на тази техника, след което натривам филенцата с лимонова мащерка, черен пипер и малко зехтин и ги оставям да почиват. Не осолявям тук, а непосредствено преди готвене!

През това време слагам да се варят във вряща вода обелени 5-6 малки пресни картофа и един пащърнак. След като са готови изливам почти цялата вода, слагам парче масло, малко прясно мляко, сол, черен пипер, изчаквам маслото да се разтопи, след което пасирам на ръка с уред за мачкане на картофи - не използвам пасатор! Осолете добре, но не прекалявайте! Добавете допълните прясно мляко ако искате пюрето да е по-леко и въздушно. Разбира се, трябва да разбъркате отново добре след това.
Също така изпекох и по едно прясно морковче във фурната за разкош, че ми бяха остана тъкмо 4 броя и се чудех къде ги употребя

 За рибата - загрявам тигана докато започне да пуши, намалям на половина, осолявам филенцата и пека 3-4 мин. с кожата надолу, след което около 1-2 минути от другата страна.

Супа от червена леща

Днес ви споделям нещо, което е супер лесно, готви се доста бързичко и не на последно място е много вкусно! :)

Вкъщи супичките са на почит, само че все се готви едно и също и един ден реших да я купя най-накрая тази прословута леща. Хапвал съм по заведения на 1-2 места крем супи от червена леща, но все съм попадал на небалансирани вкусове, където реално вкуса на лещата не може много добре да се определи, заради използваните подправки или други зеленчуци. Определно е различна. Пробвайте може и да ви хареса.

За разлика от обикновената, червената леща няма нужда от предварително накисване, което още повече улеснява нещата. В днешната рецепта тя е приготвена по много класически начин с най-честите продуктие използвани при варива.

Ето и всичко, което ви е нужно:

• 250 гр. червена леща
• 1 глава кромид лук
• 2 скилидки чесън
• 1 морков
• парче корен от целина/може и зелени стръкове
• зехтин/масло
• сол
• черен пипер

Начин на приготвяне

• Измивам добре лещата и я слагам да се вари в около 2 литра вода
• Докато лещата завира почиствам, измивам добре и нарязвам всички зеленчуци на ситно и ги добавям да врат при лещата, намялям огъня и оставям да къкри около 20 мин,

Червената леща се сварява 2 пъти по-бързо от обикновената, така че в момента, в който зеленчуци са омекнали може да я сварите. Бих ви предложил и друг вариант, който обаче аз избягвам заради пърженето - В тенджера, запържвате в сгорещен зехтин всички зеленчуци, след което наливате вода, добавяте лещата и варите до готовност, пак същото време.

Ако обичате пък хубава гъстичка крем супа използвайте двойно количество леща и сипете по-малко вода, можи би около 1л. и след като сварите по един от двата начина посочени горе пасарайте и добавате масло.

Овкусявайте супата накрая а не по време на готвене. Да ви е сладко!